прекален

exceptive, overdone; too great; exaggerated

(неоправдан) unconscionable

(за ласкателство и пр.) fulsome

прекален светец an overpious person

прекален светец н богу не е драг it's too much of a good thing

* * *

прекалѐн,

мин. страд. прич. (и като прил.) excessive; overdone; too great; exaggerated; exorbitant; (предик.) over the odds; (неоправдан) unconscionable; (за ласкателство и пр.) fulsome; разг. (предик.) over-the top, съкр. OTT; \прекален светец overpious person; • \прекален светец и Богу не е драг it’s too much of a good thing.

* * *

excessive; exorbitant; profuse{prx`fyu;s}; redundant; unconscionable

* * *

1. (за ласкателство и np.) fulsome 2. (неоправдан) unconscionable 3. exceptive, overdone;too great;exaggerated 4. ПРЕКАЛЕН светец an overpious person 5. ПРЕКАЛЕН светец н богу не е драг it's too much of a good thing